Отварят се избирателни секции в 20 държави от ЕС за избор на нов Европейски парламент
Гласоподавателите в 20 страни от Европейския съюз започнаха да избират идващия парламент на блока на фона на опасенията, че евентуална смяна в политическата десница ще подкопае способността на най-големия търговски блок в света да вземат решения, до момента в който войната бушува в Украйна и антимигрантските настроения нарастват.
Изборите започнаха в четвъртък в Холандия и в други страни в петък и събота, само че по-голямата част от гласовете за Европейски Съюз се подават в неделя, като Франция, Германия, Полша и Испания отварят изборните секции, а Италия организира втори ден от гласоподаване за избиране на 720 членове на Европейския парламент.
Местата в събранието се разпределят въз основа на популацията, вариращо от шест в Малта и Люксембург до 96 в Германия.
Изборите ще оформят метода, по който европейският блок се изправя пред провокации, в това число враждебна Русия, засилено индустриално съревнование с Китай и Съединените щати, изменение на климата и имиграция.
Неофициален екзитпол в четвъртък сподели, че антимигрантската твърда дясна партия на Герт Вилдерс би трябвало да реализира значими триумфи в Холандия, макар че коалиция от проевропейски партии евентуално я е изместила на второ място.
След последните избори за Европейски Съюз през 2019 година популистки или крайнодесни партии в този момент управляват държавни управления в три народи — Унгария, Словакия и Италия — и са част от ръководещата коалиция в други, в това число Швеция, Финландия и скоро Холандия. Проучванията дават преимущество на популистите във Франция, Белгия, Австрия и Италия.
Изборите идват в миг на тестване за доверието на гласоподавателите в блок от към 450 милиона души. През последните пет години Европейски Съюз беше разтресен от пандемията от ковид, стопански спад и енергийна рецесия, подхранвани от войната в Украйна – най-големият сухоземен спор в Европа след Втората международна война.
Проучванията също бележат началото на интервал на неустановеност за европейците и техните интернационалните сътрудници. Отвъд разногласията за образуване на политически групи и основаване на съюзи в Народното събрание, държавните управления ще се състезават за обезпечаване на висши работни места в Европейски Съюз за своите национални чиновници.
Главен измежду тях е председателството на могъщата изпълнителна власт, Европейската комисия, която предлага закони и следи, с цел да подсигурява, че те се съблюдават. Комисията също по този начин управлява кесията на Европейски Съюз, ръководи търговията и е пазач на конкуренцията в Европа.
Други влиятелни постове са тези на ръководителя на Европейския съвет, който ръководи срещите на върха на президенти и министър-председатели, и на висшия представител на Европейски Съюз по външната политика, най-хубавия посланик на блока.
Законодателите на Европейски Съюз имат думата във връзка с законодателството, вариращо от финансови правила до климатична или селскостопанска политика. Те също по този начин утвърждават бюджета на Европейски Съюз, който като се изключи че финансира политическите цели на блока, финансира неща като инфраструктурни планове, аграрни дотации и помощ, предоставена на Украйна.
Но макар значимата им роля, политическите акции постоянно се концентрират върху въпроси, които провокират безпокойствие в обособените страни, а не върху по-широки европейски ползи. Избирателите рутинно употребяват бюлетините си, с цел да стачкуват против политиките на своите национални държавни управления.
Проучванията демонстрират, че главните и проевропейски партии ще запазят болшинството си в Народното събрание, само че че твърдата десница, в това число партиите, водени от политици като Вилдерс или френската Марин льо Пен, ще изядат своя дял от местата.
Най-голямата политическа група – дясноцентристката Европейска национална партия (ЕНП) – към този момент се отдалечи от междинното равнище, провеждайки акции по обичайни крайнодесни въпроси като повече сигурност, по-строги миграционни закони и фокус върху бизнеса пред обществените грижи за благосъстоянието.
Много може да зависи от това дали Братята на Италия — ръководещата партия на популисткия крайнодесен министър председател Джорджия Мелони, която има неофашистки корени — ще останат в по-твърдолинейните Европейски консерватори и реформисти (ECR), или ще станат част от нова твърдо дясна група, която може да бъде основана след изборите. Мелони има и спомагателна опция да работи с ЕНП.
Втората по величина група — лявоцентристките социалисти и демократи — и Зелените отхвърлят да се причислят към ECR. По-страшен сюжет за проевропейските партии би бил, в случай че ECR сплоти сили с Идентичност и народна власт на Льо Пен, с цел да консолидира въздействието на извънредно дясното.
Остават въпроси към коя група може да се причисли твърдо националистическата и антимигрантска партия на унгарския министър председател Виктор Орбан Фидес. Преди това беше част от ЕНП, само че беше принудена да напусне през 2021 година заради спорове по отношение на нейните ползи и полезности.
ЕНП организира акция за Урсула фон дер Лайен да получи втори мандат като ръководител на комисията, само че нищо не подсигурява, че тя ще бъде върната, даже в случай че те завоюват. Националните водачи ще решат кой да бъде номиниран, макар че Народното събрание би трябвало да утвърди всеки претендент.
